От този ден започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица на 15 август.
Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости. В годината има Месни заговезни и Сирни заговезни - преди започване и в началото на Великите (Великденски) пости, Петрови заговезни - преди започване на Петровите пости, Богородични заговезни - преди започване на Богородичните пости и Коледни заговезни - преди започване на Коледните пости.
На този ден се прави трапеза с обредна "заговезнишка пита", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища следващите три дни гладуват, за да се пречистят тялом и духом.
Имен ден имат хората, носещи името Евдоким, Евдокия.
325
Римският император Константин I Велики свиква в Никея Първия вселенски събор, на който е приет “символът на вярата”. Осъдено е арианството- християнско течение, отричащо единосъщието на Бог-Отец и Бог-Син. То е определено като “безбожна ерес”. Решено е Великден да се празнува през всяка първа неделя след пролетното пълнолуние.
1907 - Роден е българският писател Емилиян Станев. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. Следва финанси и кредит в Свободния университет. През 1950-1955 г. завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт” . Член е на Съюза на българските писатели. Първият му отпечатан разказ е “Срещу Великден”. В първият му сборник присъства социалната тема “Примамливи блясъци” (1938 г. ). Със сборникът “Сами” (1940 г.) поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г. ), “Делници и празници” (1945 г. ), “Дива птица” (1946 г. ). С повестите “В тиха вечер” (1948 г. ), “Крадецът на праскови” (1948 г. ), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г. ) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години работи върху романа “Иван Кондарев”. Негови исторически романи са “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г. ), “Антихрист” (1970 г. ). Автор е на произведенията “Вълкът” (1970 г. ), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г. ), “Язовецът” (1975 г. ), “Насън и наяве” (1978-1979 г. ) и “Черният монах” (1979 г. ). Автор е на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.
Началото на годината е пълно с именни дни. И колкото повече пишем за тях, толкова повече се убеждавам, че в миналото по нашите земи дните от седмицата не са имали почти никакво значение или поне пренебрежимо малко в сравнение с църковните празници, именните дни и обичаите свързани с тях. Днес всичко минава по схемата 5+2 (пет работни дни + два почивни), а тогава времето се е определяло според основните празници. Казвало се е, има още толкова и толкова дни до Божич, еди какво се случи на Великден, на Петровден ще ти дойдем на гости и т. н. Тези празници по един своеобразен начин са маркирали и подреждали живота на българина. Затова и цялата година е опасана с най-разнообразни обичаи и именни дни. Има време кога да се колят прасетата, кога да се засее нивата, кога да се зареже лозето. По същия начин се знае и кога на кого да се отиде на гости и да се почете по специален начин. На 1-ви януари на Васила, на 6-ти на Йордан, на 7-ми януари на Иван... и т. н. Имената в българския език свързани с християнството са много, тъй като те вменяват положителни качества и лесно се образуват от съществителното Бог + подходящо прилагателно, като например Богомил/а, както и от съществително + глаголна част, какъвто е случаят с Богдан/а, със значение – даден от Бога, Божидар/а – съществително + съществително.
Тези имена наред с Божан/а, Божен/а, както и идващото от гръцки със същото значение Теодосий, Теодор/а са едни от най-предпочитаните. Дори и днес те се радват на особена почит при избора на име на новородените.
Въпреки че често можете да чуете народната мъдрост (Не името прави човека, а човекът името слави) нашите предци са вярвали, че името може да предпази детето от зли духове, от нещастия и трудности в живота, както разбира се и да му вмени положителни качества – да го надари с ум, красота и добрина. Още прабългарите и славяните са имали обичай името да се пренася от поколение в поколение. Едва по-късно са започнали да кръщават децата на имена на закрилници светии.
Смятало се е и че денят на раждането също по някакъв начин предопределя бъдещето на детето.
Ако детето е родено в неделя ще стане поп,
в понеделник – работник,
във вторник – ще бъде нещастно,
в сряда – ще бъде решително,
в четвъртък – скитник,
в петък – юнак,
а ако е в събота – ще гони злите духове.