1979 г. - В София се провежда първата Международна детска асамблея "Знаме на мира". Открит е и едноименен монумент в местността "Камбаните" край София. За откриването на монумента в България пристига и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу. Председател на инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея е Людмила Живкова. Приемник на “Знаме на мира” става Фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира", създадена през 1999 година във връзка с `20-годишнината от създаването на Международното движение "Знаме на мира".
1942
Людмила Тодорова Живкова - български политик и историк. Дъщеря е на Тодор Живков. Почетен доктор на Токийския университет (1979 г.). Народна представителка в VII НС. През 1965 г. завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1974 г. е старши научен сътрудник в Института за балканистика . От 1975 г. е председател на Комитета за изкуство и култура (от 1977 г. - Комитет за култура); на творческите съюзи и на Националния комплекс "Художествено творчество, културна дейност и средства за масова информация". През 1976 г. става член на ЦК на БКП, три години по-късно става член и на Политбюро на ЦК на БКП. Людмила Живкова е председател на Инициативния и организационния комитет на международната детска асамблея "Знаме на мира" (проведена през август 1979 г. в България). Тя е автор на съчиненията "Англо-турските отношения 1933 г.-1939 г.” (1971 г., на английски език 1976 г.), "Казанлъшката гробница" (1974 г.; на немски език 1973 г.), "Четвероевангелието на цар Иван Александър" (1979 г.; на немски език 1977 г.; на руски език 1979 г.).
1981 г.
Умира Людмила Живкова, български политик и държавник, първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1972-1975), председател на Комитета за изкуство и култура /от 20 май 1977 г. е Комитет за култура/ (3 юли 1975-21 юли 1981), председател на Инициативния и организационния комитет
на първата международната детска асамблея "Знаме на мира", проведена от 16 до 25 август 1979 г. /1942-1981/.
На 31 март 1981 г в София се открива Народният дворец на културата, от 23 юли 1982 г. - Народен дворец на културата "Людмила Живкова", а от 1990 г. - Национален дворец на културата (НДК).
Идеята за създаването на НДК е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци.
На 27 юли 2005 г. получава наградата "Апекс" на борда на директорите на Международната асоциация на конгресните центрове за най-добър световен конгресен център.