По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото тогава там започва гроздоберът.

На този ден жените правят обреден хляб „Кръсташка" и разчупвайки го над софрата, наричат „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли!". Другите повтарят същото и вярват, че през годината никой няма да го боли кръста. НДТ

Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) - 14 (27) септември - Празник и строг пост

Днес е Кръстовден, Въздвижение на св. Кръст Господен. На този ден православната църква извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен.

14 септември е неподвижен църковен празник, един от най-важните и тържествени - "Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен". По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. На този ден денят и нощта се "кръстосват" - изравняват се по продължителност.

От Кръстовден или от Симеоновден (13 ноември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник. В този ден се организират и общоселски събори, на които колят курбан за здраве. Започват есенните седенки. В Източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая джамала (камила).

В първите три столетия християните не притежават Кръста на Христос. Търсенето му започва по заповед на император Константин Велики. Както отбелязва Александрийската хроника от IV век, Елена - майката на императора, също отива в Ерусалим и открива Христовия кръст. Поставят го в сребърен съд във великолепния храм, издигнат от Константин Велики над предполагаемата Голгота. Базиликата е осветена на 13 септември 320 г. Следващият ден е отреден за почит към Кръста на Христос.

Почти сто години по-късно Йерусалим е завладян от персите. Техният цар разрушава храма на Константин, плячкосва всичката църковна утвар, както и кръста на Христос. Още същия век обаче Йерусалим е освободен от византийския император Ираклий (арменец по произход). Той връща Христовия кръст, като сам го занесъл до Голгота, придружен от жителите на града, които носели палмови клонки

Именници на този ден са Кръстьо, Кръстина, Кънчо, Ставри.

http://miraculousreligion.blog.b

„...Кръстовден – ден на истината...“