Имайки предвид манталитета на българина да търси „келепир” във всяко нещо, трябваше да се досетя за причината. Вече няколко седмици Общинският приют /който е повече частен, но с общинско участие/ хваща уж всички кучета в града, но предимно маркираните т.е. преминали през немския център, защото са по-кротки и се хващат по-лесно. И, сменяйки само марките, отчитат вече свършената работа като своя. Не е трудно да се предположи, че кучетата ще продължават да са навсякъде, а парите, отпускани от държавата за намаляване на тяхната популация ще потъват в нечии джобове.

В гореизложеното се убедих от опит. На 26.08.2009 г. изчезна едно от трите кучета пред блока ни. На 27.08.2009 г. колата на общината за хващане на кучета /без  обозначен телефон за връзка, както е по закон/ дойде. Слезлите двама мъже със специално облекло поискаха да хванат другите две. Само при вида им едното куче избяга, а другото, обхванато от ужас, се скри във входа. Обясних на хората, че кучетата са маркирани т.е. обработени съгласно Закона за хуманно отношение към животните, и няма смисъл да се хващат, но те казаха, че им е наредено да хващат всички безстопанствени кучета и след 14 дни да ги връщат обратно. Още повече, че за тези имало сигнал. Аз попитах защо тогава ще ги връщате - за тези 14 дни ще им бъде проведено обучение да не лаят и да се държат по-възпитано ли? Съдейки от реакцията на двете кучета, логично предположих, че те са станали свидетели на хващането на другото куче с примка предния ден и попитах за него, но те отрекоха да са го взели. На следващата сутринта посетих Пункта за временно настаняване на безстопанствени кучета, за да потърся все пак кучето, но ми отговориха, че влизането не е разрешено и ако е тук, след 14 дни ще го върнат.

      Какво се получава в крайна сметка:

1.       Вече осем години немците събират доброволни дарения в Германия и се мъчат да решат нашия проблем с бездомните кучета, без участие на български средства.

2.       Парите, отпускани от държавата за тази цел ще отиват в нечии джобове.

3.       Ние, обикновените граждани, от чиито данъци са тези държавни пари, ще продължаваме да газим в кучешките л….на и ще треперим да не бъдем ухапани.

4.       И накрая кучетата – една част от тях ще изпитат отново страха, ужаса и страданието при хващането и дългия полугладен престой с десетки други кучета. А, една част може и да се чувстват щастливи като тази част от българските пенсионери, изпратени с държавни пари  на море, в хотелите на някои министри и депутати.

Неслучайно някой беше казал, че ние българите живеем в страна на абсурдите – пари има, цел и желание има, закон и програма за решаване на проблема има, но резултат няма. Няма и да има. Докато продължаваме да търпим беззаконието!

Д-р  Татяна Илиева, кв. Добротица 44 бл, град Добрич

НЯМА СВОБОДЕН ДОСТЪП НИТО ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ

ЗАПОЧНА ПРИБИРАНЕ НА УЛИЧНИТЕ КУЧЕТА