Правим бързи снимки за спомен на цялата група и потъваме в познатата сграда от стъкло и метал. Децата са в приповдигнато настроение - тук се решава съдбата на милиони хора от Европейския съюз, а и от други държави извън него. Днес 24 добруджанчета ще бъдат евродепутати, ще дискутират, ще дават идеи, ще гласуват резолюции, които предстои да станат част от работата и на големия Европейски парламент. Впрочем, сред тях е и д-р Антония Първанова от Добрич, но в този момент заседанията се водят в Брюксел и няма да можем да се видим на живо в Страсбург.

Решението домът на обединена Европа да стане в Страсбург е взето още през 1949 г. В 1964 г. завършва изграждането на Двореца на правата на човека. Брилянтът в короната е поставен с ослепителния Дворец на Европа - гигантският комплекс на Парламентарната асамблея на Европа над река Ил е завършен през 1976 г., днес той е най-яркият символ на демократична Европа и обединяването на европейските държави в Европейския съюз. Страсбург практически е разположен на левия бряг на река Рейн, където в голямата река се влива историческата Ил. Но за града и забележителностите му - накратко в следващи редове, а сега да се върнем в Европарламента при нашите деца.

През пропуска за около час се изнизват младите депутати. Четирима души нямаме пропуск. Тошко Дралчев и Маргарита Манева убеждават чаровната полякиня по сигурността да пусне и нас. Обещава ни, но накрая изчезва. Друго момиче с много по-добър английски ни съчувства, информира шефката си и тя лично се ангажира да ни включи в заключителното заседание на \"EUROSCOLA 2011\".

Отделят ръководителите на групи и журналистите от децата и ни показват залата със знамената на страните-член на Европейския съюз. Сред 27-те е и българският флаг. Правят традиционните снимки за спомен и ни съпровождат до заседателната зала.

Децата вече са настанени и разпределени в 6 сектора по работни групи. Вълнуват се. Чувстваш трепетите им, че са в най-важната зала на континента Европа. Едни са замлъкнали, други оживено контактуват, трети звънят на родителите си къде са и изключват мобилните си телефони. Правят си снимки за спомен. Влизат организаторите. Звучи химнът на Европа. Започва представянето на участниците по държави. Ние сме в челото. Високо момче в елегантен костюм с вратовръзка, както подобава на един евродепутат, при това и красиво, по-скоро вече мъж, на добър английски представя кратко България и СОУ \"Климент Охридски\" в Добрич, някъде на границата на Европейския съюз. На двата екрана над трибуната върви видеоклип с нашите бели лястовици. Младежът завършва словото си и залата избухва в аплодисменти. Ние аплодираме още по-горещо, защото момъкът е нашият Калоян Попов от десети \"А\" клас.  През май Калоян ще навърши 17 години. На тези години моето поколение не е и сънувало да му бъде предоставена възможност да говори в Европейския парламент. Впрочем, той тогава още дори не е бил построен. Учеха ни тогава, че Западът ни е враг и загнива. Ние се шегувахме, че загнива като мушмула и става по-сладък. На 17 години дори за пръв път ни заведоха на екскурзия до София, за да видим мавзолея на Георги Димитров. Имаше и щастливци, които виждаха и знаеха за Западна Европа много повече от нас - това бяха децата на дипломатите и членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Те \"загниваха\" в Париж, Лондон, Виена, Брюксел... Ние гълтахме праха по улиците на Добрич, а селските деца прекопаваха из Добруджа царевицата и нижеха тютюн...

Както и да е. Сега нашите деца имат възможността сами да преценяват кое е хубаво и кое е лошо, не само да избират, но и да бъдат избирани, пък и да живеят там, където им хареса, макар и с много повече усилия от богопомазаните си връстници...

След представянето на участниците в \"EUROSCOLA 2011\", децата имаха възможност да задават и въпроси. Някои от тях предизвестяваха горещи дискусии по групи, а след това и при гласуването на резолюциите. Усещаше се, че средношколците не са дошли на екскурзия, а имат амбицията да променят към по-добро живота в собствените си държави и в Европейския съюз като цяло. Имат виждания как да се поставят и разрешат сложни проблеми на ценностната система, енергетиката, околната среда, демократизацията, гражданските общества, образованието... Същите тези деца, които се гонеха по коридорите на училищата, не само се интересуваха от бъдещото на Европа, но искаха пряко да вземат участие в промените.

Интересно ми бе да наблюдавам вълнението и на по-възрастните. Юлия Герасимова като директор тръпнеше как ще се представят децата й, сравняваше работата им с тези от другите държави, притесняваше се... За да въздъхне часове по-късно, че са се представили блестящо и заслужено са получили похвали от организаторите, които не бяха така щедри, като учителки в детските градини. Антония Кондова се вълнуваше дали в ограниченото време децата ни ще могат да покажат знанията, натрупани в Европейския клуб в училището, а с това и да защитят труда на колегите й в продължение на месеци. Много от децата при нея бяха започнали да изучават английската азбука... Маргарита Манева въздъхна: Иска ми се един ден да говоря и аз от трибуната на Европейския парламент... Тя пък се вживя в цензор на английско говорящите в залата и със задоволство отбеляза, че българите, нашите деца, по-добре се справят с мнозинството германци, финландци, унгарци... Като че славяните сме принудени да знаем повече езици от другите, а и го умеем. Особено много се вълнуваше Тодор Дралчев от училищното настоятелство. Той пък бе изключително доволен, че е влязъл в залата на Европарламента и че може с очите си да види същите тези деца, които възрастните все обичат да одумват за какво ли не, как хладнокръвно участват на високо равнище в дискусиите в \"EUROSCOLA 2011\". И сподели желанието си и неговите две дъщери един ден да дойдат тук. Вълнува се и училищният лекар Драгана Денева. И тя има чувството, че е на редовно заседание на Европарламента и се радва на успехите на децата като дете, макар и по-сдържано. И сe удивлява на силите им след тежкото пътуване. Дори се шегува, че вижда други деца - в училище готови дори да клинчат в кабинета й, когато не са подготвили уроците си, а тук - в Страсбург - вижда бойци, загърбили и главоболие, и неразположение, и грипни набези...

Аз пък се изживявам като един световно значим репортер, разхождам се между банките на младите евродепутати, търся нашите бели лястовици, карам ги да позират и им правя снимки. Страхотни деца. Чест прави и на учителите, и на родителите им. Най-вече и на тях самите! Обзема ме надежда, че не всичко в България е изгубено и че расте поколение млади хора, което скоро ще вземе съдбата на държавата ни в знаещи и можещи ръце. От нас се иска да се доверим на младежта. Ако политиците ни не го направят, младите просто ще ги издухат... Или лястовиците ни ще отлетят в други държави, при други народи! Тогава Господ да ни е на помощ!

Първото заседание завършва и започват дискусиите по групи. Учениците са в 6 групи, за ръководителите им е сформирана седма, в нея дискусията е не по-малко интересна, защото всяка от представените държави има проблеми в образованието. Мнозина от тях се оказват общи.

Текст и снимки Димитър ДУКОВ

Следва

ЛЯСТОВИЧЕ ГНЕЗДО НА СОУ \"СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ\" В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В СТРАСБУРГ - ІІІ ЧАСТ