През миналата година в Турция са били реализирани 30-40 тона семена от сорта Енола, още толкова от Аглика и Милена. През тази година заявките от Турция само за Енола са за 170 тона, но институтът може да осигури не повече от 60 това. Още толкова ще реализира от Аглика и Милена, както и по 11 тона от  новопризнатите Галатея и Ивета. Общо около  200 тона семена на Добруджанския земеделски институт тази година ще бъдат засети в Турция. Информацията за добивите, които фермерите там получават от нашите сортове пшеница, са за 700кг/дка от Енола и Аглика. Освен това, нашите пшеници са търсени и поради добрите показатели за протеини и добив мокър глутен, на които в Турция много се държи през последните години.

Признание за Добруджанския земеделски институт е, че за първи път в Турция се случва едновременно да бъдат признати три сорта на една и съща фирма. Сега турските партньори на института имат намерение да вземат сортове тритикале, леща, нахут за изпитване там. Една от причините за успешното присъствие на родните сортове там е и законодателството в Турция по отношение на защитата на сортовете. Авторските права са много добре защитени.

За новата есенна кампания институтът предлага 14 сорта пшеница, от хубава - по-хубава, уверява ръководството му. Предлагат се и новите сортове. Заготвени са 2500 тона семена. „Мисля, че ще удовлетворим желанието на нашите клиенти по отношение на всички сортове, с изключение на Енола”, обясни доц. д-р Киряков. Причината е, че площите, на които е бил засят сортът Енола са били малко. Предвижда се за следващата година те да се увеличат. Цената е 790 лева за тон, без ДДС за базови семена при 730 лева през м.г.

За определянето на цената значение е имало решението на Селскостопанска академия за определяне на защитни цени от 760 лева за тон за базови семена. Ръководството на института е решило,че цената трябва да е над тези 760 лева, но да не се преминава психологическата граница от 800 лева за тон. „Ние сме държавен институт и това е начин държавата да подкрепи земеделските производители”, обясни доц. Д-р Киряков. НДТ  

СИБИРСКИ УЧЕНИ ПРОЯВЯВАТ ИНТЕРЕС КЪМ НАШИТЕ СЛЪНЧОГЛЕДОВИ ХИБРИДИ