Автор: Anonymous да 2005-07-03 @ 09:21 EEST

В исторически план откъсването на Македония от България за нас е само един частичен успех. Не е нужно човек да е изключителен стратег, за да осъзнае простата логика - две парчета, ако поискат да се съединят в едно, могат да направят това много по-лесно, отколкото, да речем, десет парчета. В този смисъл така нареченото "успешно разкъсване на България и Македония" крие в себе си зърното на един евентуален бъдещ неуспех (ако някой ден в региона надделеят сили, които пожелаят да закърпят двете разкъсани части). Двете части имат значението на двете маси радиоактивно вещество, които при събирането им на едно място достигат до критичната маса, достатъчна за осъществяването на верижна реакция, която не би била здравословна за нас.

Ето защо, нашата задача сега е да направим всичко възможно, но да продължим разцеплението - както на България, така и на Македония.

При Македония новото разцепване се очерта - албанска половина и славянска половина. Би могло да се помисли и за "гръцка четвърт", както и за "сръбска четвърт" - производни от "славянската зона". Но това, последното, едва ли би изиграло политически ролята си в наша полза, като се има предвид, че "славянската материя" на Балканите е равносилна на "православна материя", а ние знаем, че от православието дори и на гърците не можем да очакваме нищо изгодно за нас.

Що се отнася до България, засега имаме половинчати завоевания с етническите малцинства. Най-сериозното етническо малцинство, което може да окаже реална заплаха за България, е турското. Турците в България, обаче, проявяват известна инертност в засвидетелствуването на очаквания от тях сепаратизъм. За наше огромно съжаление, те не приличат на албанците, които са способни да разгърнат дадена операция за броени дни, дори за часове. Турците в България прекалено много вярват на политическите решения и трудно осъзнават, онова, което ние отстрани виждаме с кристална яснота, - а именно, че на Балканите не винаги политическите решения са най-плодоносни.

Другото малцинство в България, на което могат да се възлагат известни надежди, са ромите. Те са способни да проявяват енергичност, съизмерима с тая на албанците. Недостъкът им, обаче, е, че в своето мнозинство те са една необразована маса. Имаше работна идея да се интегрират роми с турци, като двете общности се изявят с унифицирано лице пред света. Така биха могли да се постигнат някои корекции в тактическия план. За съжаление, съществуват както обективни, така и субективни причини за несъгласуваност и несъвместимост между турци и роми, макар те да са двата основни партньора в Движението за Права и Свободи - т.е. в онзи политически фокус, който е планиран да прокара в неявен вид сепаратистичната тенденция в българския политически живот.

Преценявайки от всички страни ситуацията в България, ние трябва да признаем, че, за разлика от Македония (и респективно - Югославия), отчетливо дефинираните малцинства в тая страна не са така мощни. Но ние добре знаем стария стратегически принцип, че ако някъде нещо не достига, можем с известно страние да го доставим, или създадем. Задачата ни е "да моделираме малцинства от масата на мнозинството". По силата на някои естествени различия в организма на българския етнос, ние бихме били в състояние да създадем формации, които да заемат мястото си, запълвайки празнотата на недостигащите етнически малцинства. Така например, в България има българи с мюсюлманско вероизповедание. Те са почти напълно обособен етнически уникат, който може да изиграе ролята на малцинство, противопоставящо се на мнозинството. В България също така има хора, наричани от всички "македонци" - по силата на факта, че те обитават част от географския регион, известен като Македония. С други думи, към тях подходът може да бъде същия като към славянското население на БЮРМ.

В България битува калейдоскопично многообразие от регионални култури, които толкова фрапиращо се различават една от друга по обичаи, езикови навици и възгледи върху всекидневието, че спокойно към тях може да бъде приложен диференциран подход, който да им внуши необходимото чувство за уникалност и това да ги дезинтегрира спрямо общонационалната идея. Семената за това са вече отдавна посяти - ние откриваме тракийска културна обособеност, добруджанска културна обособеност, шопска културна обособеност, и т.н. Всички те, при умело водене на скритите тенденции, могат утре да разцъфтят в качеството си на заместители на онези неизбежни национални малцинства, които са призвани да превърнат сега съществуващата българска нация в съвокупност от съжителствуващи само регионално етнически единици.

За нас е пределно ясно, че Балканите биха се превърнали в удобен дом за всеки от нас, ако там след време изчезнат съществуващите в момента нации. ние ще се задоволим, ако видим, че в нашия нов дом понятията за национален интегритет са размити, благодарение на наличието на аморфно множество от малцинствени и културни групировки, за които говорих по-горе.



Ето това е чифутската стратегия за унищожаване на България и затова пищят "защитниците на човешките права" Ето затова не искат никакви партии, защитаващи националните интереси на България. Правете си изводите докато още има време!

[ Отговор | # ]