И аз имам лоши спомени от раждането на жена ми в Добрич. Приеха я сутринта в 6:00 часа и ми казаха да ходя на работа, към обяд щяла да роди и нямало смисъл да чакам. С такова спокойствие го казаха, че чак се хванах и отидох на работа. Жена ми нямаше никакви проблеми по време на бременността и си знаехме, че ще раждаме нормално, всички показатели бяха налице за такова раждане. Когато стана 15:00  часа и аз нямах никаква вест все още, започнах да се тревожа.

Накрая жена ми роди в 21:45 вечерта със секцио, като до това време лекарят си изкрвал дежурството, правел каквото се сети и след това идвал следващият, който е на смяна. д-р Попова й вляла някаква система уж за ускоряване на контракциите, но след известно време решила, че една не е достатъчна и решила още една да влее... От там жена ми започнала да повръща,а малкият ми бебчо (който радвам се сега е жив и здрав и прави пакости из вкъщи) се обърнал в корема на майка си и ситуацията станала сложна...

След като свършва смяната на попова (нарочно й пиша името с малка буква) идва следващият "доктор" и започнаха да ми разиграват циркове от рода на детето е в опасност, губим тоновете, ще избирате ли екип и т.н. едвам успях да се видя с жена си (преди това не ми даваха да припаря до нея, казваха, че е добре малко се позабавила работата ама всичко щело да си мине по реда)  и щях да припадна като я видях. Беше доста измъчена и като дрогирана с прехапани до кръв устни и бледо лице. Дадоха й един лист с думите "разпшиши се тука" , казаха ми да изляза и касапницата почна...

И до днес обвинявам себе си за мъченията, които изживя жена ми...

Просто не трябваше да я оставям да ражда в Добрич...