Националният празник на страната е Деня на независимостта /1991/.
Република Казахстан
Страната има площ 2 717.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Русия - 5 637, Китай - 1 411, Киргизстан - 986, Узбекистан - 2 010, и Туркменистан - 365. Има брегова линия с Каспийско море - 2 320 км, и с Аралско море - 782 км. В западните части е разположена Прикаспийската низина с най-ниска точка падината Карагие - 132 м под морското равнище, ограничена на североизток от хребетите на Урал и Мугоджар. На североизток е Тургайското плато, преминаващо на юг в Туранската низина и пустинята Къзълкум. В южните части са пустините Бетпак Дала и Муюнкум, а на югоизток - планинските масиви на Алтай (Руден Алтай, Саура, Тарбагатай, Джунгарски Алтай (Тян Шан) с най-висока точка в страната връх Талгар - 4 973 м).
Климат - рязко континентален. Средни януарски температури - от -18 градуса С? на север до -3 градуса С? на юг, и за юли съответно от 19 до 30 градуса С?. Валежи - до 300 мм, в пустините под 100 мм, а в планините до 1 600 мм. Главни реки - Иртиш, Урал, Чу, Сърдаря. Езера - най-големи са: Балхаш, Зайсан и Алакол. Растителност - пустинна, полупустинна, степна, иглолистни гори и високопланински ливади.
Население - 17 690 хил. жит. Гъстота - 6.5 жит. на кв. км. Естествен прираст 16. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г., жени - 75 г.
Етнически състав - казахи - 49.7 %, руснаци - 34.8 %, украинци - 4.9 %, немци - 3.1 %, узбеки - 2.2 %, татари - 2.1 %, уйгури - 1.2 %, белоруси - 1.4 %, корейци - 0.7 %, поляци - 0.4 %, други - 2.5 %.
Официален език - казахски и руски.
Конфесионален състав - мюсюлмани - 53.2 % (от тях сунити - 98.6 %, шиити - 1.4 %), християни - 44.6 % (от тях православни - 89.2 %, католици - 4.7 %, униати - 2.5 %, протестанти - 2.2 %, други - 1.4 %), будисти - 0.6 %, други - 1.6 %. Извън страната живеят около 2 млн. казахи, главно в Русия, Узбекистан и Китай. В Източен Казахстан живеят 15-20 хил. българи, преселени насилствено от Крим, Бесарабия и Таврия след Втората световна война. Заедно с тях са преселвани и гагаузи от Бесарабия, които тук се определят като българи. Градско население - 62 %.
Столица - Астана (310 хил. ж.) (бивши Акмолинск, Целиноград, Акмода), 1997 г. - столицата е преместена от Алма Ата. Други градове - Алма Ата (Алмати - 1 200 хил. ж.), Караганда (800 хил. ж.), Чимкент (450 хил. ж.), Семей (380 хил. ж.), Павлодар (340 хил. ж.), Йоскен (330 хил. ж.), Кустанай.
Административно деление - 15 области.
По-важни исторически събития и дати - VI в. - образувано Тюркско ханство; Х в. - основана държавата на Караханидите; 1219-1221 г. - в състава на Златната орда; XVI в. - възниква самостоятелно Казахско ханство; XVII в. - построени са първите руски градове - Гуриев и Яицки; 1731 г. - Западен Казахстан е включен в състава на Русия; 1740 г. - Централен Казахстан става част от Руската империя; 1860 г. - цялата територия е завладяна от Руската империя; 1906-1912 г. - Столипинска аграрна реформа - 500 хил. руснаци се преселват в Казахстан; 1925 г. - образувана Казахска АСС със Столица Къзъл Орда; 1929 г. - Алма Ата става столица; 1936 г. - Казахска ССР - съюзна република; 16 декември 1991 г. - провъзгласена независимостта на Казахстан.
Държавно устройство - президентска република. Президентът се избира за 7 години. ЗАконодателен орган - двупалатен парламент - Сенат (47 депутата) и Мажилис (67 депутата). Изпълнителна власт - Кабинет на министрите.
Парична единица - тенге = 100 тийни
Стопанство - индустриално-аграрна страна в преходен период със спад в икономическото развитие. Водещи промишлени отрасли - миннодобивна, цветна и черна металургия, машиностроене, нефтопреработване и нефтохимия, шивашка, кожено-обувна и хранително вкусова промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница (53 % от обработваемите площи), ориз, просо, памук, захарно цвекло, слънчоглед, картофи, тютюн, зеленчуци и др. Животновъдство - овце, едър рогат добитък, коне, камили, свине.
Транспорт - шосета - 104.6 хил. км, от тях 76.1 хил. км с твърда настилка, ж.п. линии - 14.3 хил. км. Корабоплаването е развито по Каспийско и Аралско море, езерото Балхаш и река Иртиш.
Туризъм - има изградена инфраструктура, но преживява труден период.
От София до Астана - 3 701 км
journey.bg
Националният празник на страната е Ден на провъзгласяване на независимостта
/1958/.
Буркина Фасо
Старо наименование - Горна Волта
Страната има площ 274.2 хил. кв. км. Граничи (в км) с Бенин - 270, Гана - 490, Нигер - 480, Кот д"Ивоар - 490, Мали - 1110 и Того - 130. Представлява хълмисто плато с надм. вис. до 750 м. (най-висока точка вр. Тена Коуру - 749 м).
Климат - субекваториален, с рязко изразен зимен сух сезон (ноември - март). Средни месечни температури от 24 - 26 градуса С? до 30 - 35 градуса С?. Валежите са 500 - 1000 мм. По-значителни реки са Черна и Бяла Волта. Растителността е представена от типични и високотревни савани. Горите заемат 9 % от територията.
Население - 11 710 хил. жит. Гъстота - 42.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 22. Средна продължителност на живота - мъже - 45 г., жени - 48 г.
Етнически състав - 14 народа от групата нигер-конго - 94.3 % (от тях моси - 50.9 %, фулбе - 8.9 %, лоби - 7.4 %, бобо - 7.3 %, други - 25.5 %), туареги - 3.4 %, сонгаи - 1.5 %, други - 0.8 %.
Официален език - френски, а се използва и езикът море (моси).
Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 38.9 %, християни - 21.6 % (от тях католици - 89.2 % и протестанти - 10.8 %), местни традиционни вярвания и култове - 39.5 %. Извън страната живеят над 1 млн. Изселници. Градско население - 38 %.
Столица - Уагадугу (500 хил. ж.). По-големи градове - Бобо Диуласо (270 хил. ж.), Кудугу ( 80 хил. ж.), Уахигуя.
Административно деление - 10 департамента.
По-важни исторически дати и събития - ХII в. - възникват първите държавни обединения на територията на Буркина Фасо (на езиците море и диула се превежда като "Земя на честните хора") - Моси и Ятенга; 1896 г. - нашествие на френски войски, 1904 г. - става част от Френска Западна Африка, под името Горна Волта; 1958 г. - Горна Волта е провъзгласена за република - член на френското съобщество; 5 август 1960 г. - провъзгласяване на независимостта; 1984 г. - военен преврат. Ново наименование на страната - Буркина Фасо.
Държавно устройство - република. Глава на държавата - президент, избиран пряко за 7 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Висш законодателен орган - Национално събрание, избирано за 5 години. От 1991 г. в страната действа многопартийна система.
Парична единица - западноафрикански франк CFA
Стопанство - една от икономически най-слабо развитите страни. Основа на икономиката е селското стопанство, където са заети 90 % от икономически активното население. По-важни култури - фъстъци, сорго, царевица, ориз, памук (215 хил. т. годишно). Обработваемите земи са 10 %. Водеща роля има животновъдството - едър рогат добитък, овце, кози. Промишлеността е слабо развита и е представена главно от предприятия, преработващи селскостопански суровини. В последните години сравнително динамично се развиват добивните отрасли - злато (до 3 т годишно), фосфати, боксити, мед, ванадий и др. Тук се намира едно от най-големите в света находища на манган.
Транспорт - ж.п. линии - 622 км, шосета - 13.1 хил. км., две международни летища.
Туризъм - почти не се развива.
От София до Уагадугу - 4 128 км
На 10 декември 1878 година е основана Народната библиотека в София - по-късно получава името Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Предложение за нейното учредяване е внесено в Градския съвет на 4 април 1878 г. На 28 ноември 1878 г. е избрана временна библиотечна комисия, която би се наела да уреди и отвори библиотеката "според съществующий нейн Устав". Тази дата (по нов стил 10 декември 1878 г.) се приема за рождена дата на Народната библиотека. Под името Софийска публична библиотека е открита за читатели на 15 януари 1879 г. Първоначалният й фонд е образуван от дарения. Днес Народната библиотека е най-голямата универсална библиотека в България. Съхранява ценни ръкописи (Х - ХІХ в.), старопечатни български книги, редки архивни материали. Води значителен международен книгообмен.
На 5 юни 1879 г. по предложение на Марин Дринов, председател на библиотечната комисия и управляващ отдел Просвещение, Софийската публична библиотека получава статут на държавно учреждение под названието Българска народна библиотека. На 22 февруари 1897 г. е приет внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произведения в народните библиотеки. Три години по-късно Българската народна библиотека получава собствено здание - откупения за целта Граждански клуб на ул. "Г. С. Раковски" 131. През 1924 г. се открива Архивен отдел към Народната библиотека, в който се влива основаният през 1904 г. Архив на Възраждането.
През 1939 г. започва строеж на нова сграда на Народната библиотека на мястото на царския манеж. Пет години по-късно по време на бомбардировките са разрушени старата и новата сграда на библиотеката. На 26 април 1946 г. в Държавен вестник е публикуван Закон за сключване на заем за доизграждането на Народната библиотека в София. На 16 декември 1953 г. тържествено се открива новата сграда на Народната библиотека. През 1963 г. Народната библиотека "Васил Коларов" се преименува в Народна библиотека "Кирил и Методий". През 1970 г. е приета Наредба за задачите и устройството на Народната библиотека, а четири години по-късно е приет Правилник за организацията на научноизследователската работа в Народната библиотека.
На 11 август 1994 г. Народната библиотека е обявена за културен институт с национално значение, пет години след което излиза Законът за закрила на културата, по смисъла на който Библиотеката е институт с национално значение. През 2000 г. излиза новият Закон за задължителното депозиране на печатни и други видове публикации.
Според българските традиции св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. Този ден е празник на врачките, вещиците, омайниците. В православния календар св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие. В народните вярвания се разказва, че тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани - жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът. Мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
За да се предпазите от злите сили, според народните поверия, трябва пред вратите мъжете да запалят купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените пък на този ден мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците на Аньовден се държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Девойките на този ден гадаят и дали скоро ще се омъжат - за целта момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.
Навръшват се 30 години от създаването на Европейския съвет - висшият политически орган на Европейския съюз /1974/. Създаден е съгласно решение на срещата на високо равнище на на ЕС на 10 декември 1974 г. в Париж, Франция. От 1975 г. насам сесиите на Съвета се свикват най-малко два пъти годишно.
Навършват се 240 години от основаването през 1764 в Санкт Петербург на Държавния Ермитаж - един от най-големите музеи в света (открит за посещения през 1852 г.).
С указ на президента на Русия Михаил Горбачов от 18 декември 1991 г. музеят е включен към особено ценните обекти на културното наследство на народите на Руската федерация.
Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) е голям църковен
празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите. Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия). След праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. През целия си живот Св. Николай е помагал на страдащите, защитавал е невинните, укрепвал е слабите със словото на истината и вярата. Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Устройва се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-вече шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.
Галилео Галилей демонстрира за първи път създадения от него телескоп през 1621 г.
Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. Той е италиански физик, механик и астроном, един от основоположниците на естествознанието, поет, филолог и критик.
Обосновава идеята за относителността на движението, открива закона за инерцията, за свободното падане на телата, за люлеенето на махалото. С построения телескоп с 32-кратно увеличение, открива лунните планини и кратери, 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера, слънчевите петна, звездния строеж на Млечния път.
В "Диалог на двете най-главни системи на света" Галилей блестящо развива учението на Коперник, за което е осъден от католическия съд в Рим през 1633 г. През 1992 г. папа Йоан Павел Втори обявява решението на съда за грешно и реабилитира Галилей.
Държавният съвет утвърждава държавния герб на България през 1971 г. С Указ № 179 на Държавния съвет на 17 август 1971 г. е утвърден проектът на новия герб на страната. Промяната в него е записана в конституцията от 1971 г. и предвижда под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, вместо датата 9.IX.1944, както е според конституцията от 1947 г, са изписани годините "681-1944".
Най-старият български герб датира около 1402 г. и е засвидетелстван в Хрониката на събора в Констанца (1414-1418 г.). На него са изобразени три лъва върху щит (тип испански), със стилизирана царска корона над него и надпис на немски език “цар на България”. Изворите свидетелстват, че през XIV в. върху щитовете на търновската стража са били изобразени три лъва на златен фон. През 1701 г. в своята “Стематография” Павел Ритор Витязович за пръв път представя български герб, на който са обозначени областите на България: Мизия, Тракия, Македония и Дардания. Според чл. 21 на Търновската конституция българският държавен герб представлява “златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето корона”.
След преврата от 9 септември 1944 г. гербът е променян три пъти като според конституцията от 1975 г. той е кръгъл, в средата на син фон е изобразен изправен лъв, а над него червена петолъчна звезда. Обграден е с житни класове, обвити по средата с националния трибагреник. Под основното синьо поле са разположени зъбчато колело и червена лента, на която със златни цифри са изписани годините 681 и 1944.