Отбелязва се по инициатива на международни екологични организации в деня на аварията в химическия завод на американската корпорация "Юнион Карбайд"
в Бопал, Индия, при която загиват над 3500 души, а по-късно около 15 000 умират от болести, причинени от вдишването на изтеклия токсичен газ.
Галилео Галилей демонстрира за първи път създадения от него телескоп през 1621 г.
Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. Той е италиански физик, механик и астроном, един от основоположниците на естествознанието, поет, филолог и критик.
Обосновава идеята за относителността на движението, открива закона за инерцията, за свободното падане на телата, за люлеенето на махалото. С построения телескоп с 32-кратно увеличение, открива лунните планини и кратери, 4 спътника на Юпитер, фазите на Венера, слънчевите петна, звездния строеж на Млечния път.
В "Диалог на двете най-главни системи на света" Галилей блестящо развива учението на Коперник, за което е осъден от католическия съд в Рим през 1633 г. През 1992 г. папа Йоан Павел Втори обявява решението на съда за грешно и реабилитира Галилей.
Държавният съвет утвърждава държавния герб на България през 1971 г. С Указ № 179 на Държавния съвет на 17 август 1971 г. е утвърден проектът на новия герб на страната. Промяната в него е записана в конституцията от 1971 г. и предвижда под лъва да бъде изобразено зъбчато колело, вместо датата 9.IX.1944, както е според конституцията от 1947 г, са изписани годините "681-1944".
Най-старият български герб датира около 1402 г. и е засвидетелстван в Хрониката на събора в Констанца (1414-1418 г.). На него са изобразени три лъва върху щит (тип испански), със стилизирана царска корона над него и надпис на немски език “цар на България”. Изворите свидетелстват, че през XIV в. върху щитовете на търновската стража са били изобразени три лъва на златен фон. През 1701 г. в своята “Стематография” Павел Ритор Витязович за пръв път представя български герб, на който са обозначени областите на България: Мизия, Тракия, Македония и Дардания. Според чл. 21 на Търновската конституция българският държавен герб представлява “златен коронован лъв на тъмночервено поле, а над полето корона”.
След преврата от 9 септември 1944 г. гербът е променян три пъти като според конституцията от 1975 г. той е кръгъл, в средата на син фон е изобразен изправен лъв, а над него червена петолъчна звезда. Обграден е с житни класове, обвити по средата с националния трибагреник. Под основното синьо поле са разположени зъбчато колело и червена лента, на която със златни цифри са изписани годините 681 и 1944.
На 3 декември 2006 г. гражданската организация ГЕРБ прераства в политическа партия ГЕРБ. Адресът на седалището е София, пл. България 1, НДК Административна сграда, ет. 17.
ГЕРБ е българска политическа партия с лидер Бойко Борисов. Партията следва създаването на гражданско обединение с абревиатура ГЕРБ - "Граждани за европейско развитие на България".
Официално целта на сдружението е „развиване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на България“, а предметът на дейност е „създаването на информационен фонд в помощ на гражданите и членовете на сдружението“.
За председател на новоучредената партия е избран Цветан Цветанов, който предварително подава оставка като заместник кмет на София, тъй като по закон не може да съвместява двете длъжности. По устав, председателят на партията ще се избира от Национално събрание за срок от 3 години с обикновено мнозинство. Членове на ръководните органи не могат да бъдат щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия.
Настоящият председател на ГЕРБ е Бойко Борисов.
На изборите за 41 Народно събрание, проведени на 5 юли 2009 година, ГЕРБ печелят парламентарните избори с 39.72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на Коалиция за България (17.7%).
Избирателната активност за страната е 60,2%. За ГЕРБ дават подкрепата си близо 1,7 млн. български граждани, което осигурява 116 (от 240) мандата в Народното събрание.