Имало едно време една „земя като човешка длан”, както я зовял поетът. И тази длан, с жажда и копнеж, се протягала към света за докосване, за ласка, за прегръдка. Народът й искал тя да бъде нормална част от планетата, а хората, нормална част от човечеството.

След кървава война и още по-кървави пазарлъци около маси, за които се вярвало, че са кръгли, „великите” си поделили Европа като торта. И станало така, че малката топла длан на България попаднала под съветския ботуш.