25 ГОДИНИ С ПО-ДОБРИЯ ВЕСТНИК – „НОВА ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА“
2018-09-13 @ 05:15 EEST
През август 1993 г. Соня Охова и Венци Славянов направиха
предложение на Сабина Дукова четиримата да започнем да издаваме първи частен
всекидневен вестник за Добричка област. По това време вече тогавашната
управителка на „Добруджанска трибуна“Елена Крумова и лидерът на СДС Йордан Куцаров ме бяха уволнили по
политически причини от вестник „Добруджанска трибуна“. По-точно ме освободиха, след катоси бях подал оставката, защото - като неблагонадежден журналист, ме
свалили без мое знание от зам.-главен редактор и ми вменили да отговарям за
ВиК. За Елена Крумова вече никой не си спомня, а и няма с какво да се запомни в
журналистиката, въпреки ордена си „Червено знаме на труда“. Куцаров пък избяга
в САЩ, тъй като си знаеше, че е доносник на Държавна сигурност и че по-късно ще
му стане горещо в България.
Такъв е животът!
Аз веднага отказах на Соня и Венци, но Сабина - като моя
съпруга, ми преви врата и така на 13 септември 1993 г. започнахме да издаваме
„Нова добруджанска трибуна“. Стартирахме с финансовата инжекция от сегашни 100
лв. на Георги Илиев, управител тогава на фирма „Кристал“. После дойдоха
непосилни финансови времена и с помощта на вече покойните Владимир Ханджиев и
Юлиян Оприков, а по-късно и на Кирил Стоянов, оформихме групата на издателите,
след като преди това се отказаха Соня и Венци.
Вестника създадохме с идеята добруджанци да имат свой
вестник, в който да намират място материали от целия политически спектър, без
манипулации, както и да бъдем реалистично огледало на живота по време на
прехода.
С труда на много колеги, които оставиха следа в списването
на вестника, НДТ се утвърди като По-добрия вестник на Добричка област –
прозвището измислиха читателите ни.
Такъв е животът!
През годините си създадохме много приятели. Имахме и
врагове, които по-късно ставаха приятели, защото никога не сме лъгали!
Реализирахме много инициативи. Но една доби особено
голяма популярност. Още в първия ден застанахме плътно зад идеята на Сиса
Павлова за създаването на дамския клуб „Майчина грижа“, който да подпомага
талантливите деца на Добричка област, останали кръгли сираци, без един родител
или в особено тежко финансово състояние. Само това да бяхме направили, пак си
струваше да издаваме вестника 25 години.
Такъв е животът!
Съпреживяхме радости и мъки заедно с читателите си, а и с
онези добруджанци, които не са прочели дори и един вестник. По-важното е, че
сме работили в интерес на Добруджа и добруджанци. Спечелихме битки, имахме и
загуби. Но не изневерихме на читателите си с истините на прехода.
Създадохме и първия спортен седмичен вестник в Добричка
област, но прекратихме издаването му след няколко години, когато се оказа, че
нашите спортисти предпочитат да пишем надълго и нашироко за тях, но не и да си
купят вестник.
Първи в Добричка област създадохме медиен сайт. И днес ndtnews.hopto.org популяризира по цял свят
случващото се тук. Благодарим на всички читатели, които имаме днес поне от 120
държави по света.
Такъв е животът!
Днес Добрич и Добричка област бързо се топят откъм
жители. Не знам някой изобщо може ли да твърди, че имаме индустрия. Мина
славата ни, че Добрич е държава в държавата. Избягаха от тук много образовани и
можещи хора, най-зле е положението с младите, казано по друг начин – с
по-доброто бъдеще на областния център и областта. С колегите си от другите
медии всекидневно сме свидетели на упадък, като например този, че тази година
първокласниците са с 83 деца по-малко от миналата. Не смея да кажа с колко
по-малко са от първокласниците през 1989 г. Нещо не е наред с европейския и
евроатлантическия ни път, защото никой не бяга от по-добър живот. Колкото и да
ни убеждават управлявалите България през последните 29 години.
Такъв е животът!
И днес, и утре, и докато ни има, ще продължим да
съпреживяваме заедно с читателите си стореното добро, да се гневим на злото и
лъжливите обещания, на егоизма, на простащината, ще продължим да воюваме за
интересите на Добруджа и добруджанци, за един по-добър живот, за какъвто в този
свещен край на държавата ни сме доказали, че заслужаваме и че сме достойни.
Честита 25-годишнина на всички, които ни уважават и
четат! Бъдете здрави и щастливи, късмет в трудните дни от живота ви!
И ние – сами на себе си – си пожелаваме да ни има, да сме
здрави и да пишем за вас колкото се може повече публикации за направени
добрини!
Има и нещо друго. Технологиите напредват. Но писаното на
хартия си остава писано с години и години напред. Всеки може да се върне в
годините чрез теченията от вестници, които са в Държавния архив, Областната
библиотека и в Националната библиотека.Тези дни ще отпечатаме и 6000-ния брой на вестник „Нова добруджанска
трибуна“.